прилунило е

Речник на българския език

1. прилунило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилунило е е производна форма на прилуня (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилунило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилунило е е производна форма на прилуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).