прилунило

Речник на българския език

1. прилунило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилунило е производна форма на прилуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилунило — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилунило е производна форма на прилуня (мин. деят. св. прич. ср. р.).