прилунили

Речник на българския език

1. прилунили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прилунили е производна форма на прилуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прилунили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прилунили е производна форма на прилуня (мин. деят. св. прич. мн. ч.).