прилунил

Речник на българския език

1. прилунил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилунил е производна форма на прилуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилунил — мин. деят. св. прич. м. р.

прилунил е производна форма на прилуня (мин. деят. св. прич. м. р.).