прилунил
1.
прилунил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
прилунил
е производна форма
на прилуня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
прилунил —
мин. деят. св. прич. м. р.
прилунил
е производна форма
на прилуня (мин. деят. св. прич. м. р.).