прилуни

Речник на българския език

1. прилуни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прилуни е производна форма на прилуня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прилуни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прилуни е производна форма на прилуня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прилуни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прилуни е производна форма на прилуня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. прилуни — повелително наклонение, ед. ч.

прилуни е производна форма на прилуня (повелително наклонение, ед. ч.).