приложело

Речник на българския език

1. приложело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приложело е производна форма на приложа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приложело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приложело е производна форма на приложа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).