прилитало

Речник на българския език

1. прилитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилитало е производна форма на прилитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилитало е производна форма на прилитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилитало е производна форма на прилитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прилитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилитало е производна форма на прилитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).