прилепяло

Речник на българския език

1. прилепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилепяло е производна форма на прилепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилепяло е производна форма на прилепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прилепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилепяло е производна форма на прилепям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прилепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилепяло е производна форма на прилепям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. прилепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилепяло е производна форма на прилепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. прилепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилепяло е производна форма на прилепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).