прилепял

Речник на българския език

1. прилепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилепял е производна форма на прилепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилепял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилепял е производна форма на прилепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прилепял — мин. деят. св. прич. м. р.

прилепял е производна форма на прилепям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прилепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилепял е производна форма на прилепям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. прилепял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилепял е производна форма на прилепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. прилепял — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилепял е производна форма на прилепя (мин. деят. несв. прич. м. р.).