прилели

Речник на българския език

1. прилели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прилели е производна форма на прилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прилели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прилели е производна форма на прилея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

3. прилели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прилели е производна форма на прилея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. прилели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прилели е производна форма на прилея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).