прилеех

Речник на българския език

1. прилеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прилеех е производна форма на прилея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

2. прилеех — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прилеех е производна форма на прилея (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).