прилеело

Речник на българския език

1. прилеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилеело е производна форма на прилея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилеело е производна форма на прилея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

3. прилеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилеело е производна форма на прилея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. прилеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилеело е производна форма на прилея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).