прилее

Речник на българския език

1. прилее — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прилее е производна форма на прилея (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прилее — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прилее е производна форма на прилея (сег. вр., 3 л., ед. ч.).