прилегнел

Речник на българския език

1. прилегнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилегнел е производна форма на прилегна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилегнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилегнел е производна форма на прилегна (мин. деят. несв. прич. м. р.).