прилаяло

Речник на българския език

1. прилаяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилаяло е производна форма на прилая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилаяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прилаяло е производна форма на прилая (мин. деят. св. прич. ср. р.).