прилаело

Речник на българския език

1. прилаело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прилаело е производна форма на прилая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прилаело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прилаело е производна форма на прилая (мин. деят. несв. прич. ср. р.).