прилаел

Речник на българския език

1. прилаел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прилаел е производна форма на прилая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прилаел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прилаел е производна форма на прилая (мин. деят. несв. прич. м. р.).