прикътвал

Речник на българския език

1. прикътвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикътвал е производна форма на прикътвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прикътвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикътвал е производна форма на прикътвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прикътвал — мин. деят. св. прич. м. р.

прикътвал е производна форма на прикътвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прикътвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прикътвал е производна форма на прикътвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).