прикътва

Речник на българския език

1. прикътва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прикътва е производна форма на прикътвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прикътва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прикътва е производна форма на прикътвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прикътва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прикътва е производна форма на прикътвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).