прикътахте

Речник на българския език

1. прикътахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прикътахте е производна форма на прикътам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прикътахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прикътахте е производна форма на прикътам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).