прикътаха

Речник на българския език

1. прикътаха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прикътаха е производна форма на прикътам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прикътаха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прикътаха е производна форма на прикътам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).