прикътах

Речник на българския език

1. прикътах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

прикътах е производна форма на прикътам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. прикътах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

прикътах е производна форма на прикътам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).