прикътало е

Речник на българския език

1. прикътало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикътало е е производна форма на прикътам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прикътало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикътало е е производна форма на прикътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прикътало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикътало е е производна форма на прикътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).