прикътали

Речник на българския език

1. прикътали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прикътали е производна форма на прикътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прикътали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прикътали е производна форма на прикътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прикътали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прикътали е производна форма на прикътам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прикътали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прикътали е производна форма на прикътам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).