прикътал

Речник на българския език

1. прикътал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикътал е производна форма на прикътам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прикътал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикътал е производна форма на прикътам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. прикътал — мин. деят. св. прич. м. р.

прикътал е производна форма на прикътам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. прикътал — мин. деят. несв. прич. м. р.

прикътал е производна форма на прикътам (мин. деят. несв. прич. м. р.).