прикъта

Речник на българския език

1. прикъта — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прикъта е производна форма на прикътам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прикъта — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прикъта е производна форма на прикътам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прикъта — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прикъта е производна форма на прикътам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).