прикупил си

Речник на българския език

1. прикупил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прикупил си е производна форма на прикупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. прикупил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

прикупил си е производна форма на прикупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).