прикупил

Речник на българския език

1. прикупил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикупил е производна форма на прикупя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прикупил — мин. деят. св. прич. м. р.

прикупил е производна форма на прикупя (мин. деят. св. прич. м. р.).