прикупи

Речник на българския език

1. прикупи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прикупи е производна форма на прикупя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прикупи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прикупи е производна форма на прикупя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прикупи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прикупи е производна форма на прикупя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. прикупи — повелително наклонение, ед. ч.

прикупи е производна форма на прикупя (повелително наклонение, ед. ч.).