прикупело

Речник на българския език

1. прикупело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикупело е производна форма на прикупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прикупело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прикупело е производна форма на прикупя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).