прикупел

Речник на българския език

1. прикупел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикупел е производна форма на прикупя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прикупел — мин. деят. несв. прич. м. р.

прикупел е производна форма на прикупя (мин. деят. несв. прич. м. р.).