прикрепяло

Речник на българския език

1. прикрепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикрепяло е производна форма на прикрепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прикрепяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикрепяло е производна форма на прикрепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прикрепяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прикрепяло е производна форма на прикрепям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прикрепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прикрепяло е производна форма на прикрепям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. прикрепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикрепяло е производна форма на прикрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. прикрепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прикрепяло е производна форма на прикрепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).