прикрепяла

Речник на българския език

1. прикрепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прикрепяла е производна форма на прикрепям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прикрепяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прикрепяла е производна форма на прикрепям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. прикрепяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

прикрепяла е производна форма на прикрепям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. прикрепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прикрепяла е производна форма на прикрепям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. прикрепяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прикрепяла е производна форма на прикрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. прикрепяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прикрепяла е производна форма на прикрепя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).