приковяла

Речник на българския език

1. приковяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

приковяла е производна форма на прикова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. приковяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

приковяла е производна форма на прикова (мин. деят. несв. прич. ж. р.).