приковете

Речник на българския език

1. приковете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

приковете е производна форма на прикова (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. приковете — повелително наклонение, мн. ч.

приковете е производна форма на прикова (повелително наклонение, мн. ч.).