приковели

Речник на българския език

1. приковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

приковели е производна форма на прикова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. приковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

приковели е производна форма на прикова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).