приковало

Речник на българския език

1. приковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приковало е производна форма на прикова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

приковало е производна форма на прикова (мин. деят. св. прич. ср. р.).