приковал

Речник на българския език

1. приковал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приковал е производна форма на прикова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приковал — мин. деят. св. прич. м. р.

приковал е производна форма на прикова (мин. деят. св. прич. м. р.).