приклещвал

Речник на българския език

1. приклещвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приклещвал е производна форма на приклещвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приклещвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приклещвал е производна форма на приклещвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. приклещвал — мин. деят. св. прич. м. р.

приклещвал е производна форма на приклещвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. приклещвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

приклещвал е производна форма на приклещвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).