приклаждало

Речник на българския език

1. приклаждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приклаждало е производна форма на приклаждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приклаждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приклаждало е производна форма на приклаждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. приклаждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

приклаждало е производна форма на приклаждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. приклаждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приклаждало е производна форма на приклаждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).