прикипявало

Речник на българския език

1. прикипявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикипявало е производна форма на прикипявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прикипявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прикипявало е производна форма на прикипявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прикипявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

прикипявало е производна форма на прикипявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прикипявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прикипявало е производна форма на прикипявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).