прикипи

Речник на българския език

1. прикипи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прикипи е производна форма на прикипя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прикипи — повелително наклонение, ед. ч.

прикипи е производна форма на прикипя (повелително наклонение, ед. ч.).