приканил е

Речник на българския език

1. приканил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приканил е е производна форма на приканя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приканил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приканил е е производна форма на приканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).