приканило

Речник на българския език

1. приканило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приканило е производна форма на приканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приканило — мин. деят. св. прич. ср. р.

приканило е производна форма на приканя (мин. деят. св. прич. ср. р.).