приканил

Речник на българския език

1. приканил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

приканил е производна форма на приканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. приканил — мин. деят. св. прич. м. р.

приканил е производна форма на приканя (мин. деят. св. прич. м. р.).