прикани

Речник на българския език

1. прикани — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прикани е производна форма на приканя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прикани — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

прикани е производна форма на приканя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. прикани — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

прикани е производна форма на приканя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. прикани — повелително наклонение, ед. ч.

прикани е производна форма на приканя (повелително наклонение, ед. ч.).