приканело

Речник на българския език

1. приканело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

приканело е производна форма на приканя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. приканело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

приканело е производна форма на приканя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).