прикадила

Речник на българския език

1. прикадила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прикадила е производна форма на прикадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прикадила — мин. деят. св. прич. ж. р.

прикадила е производна форма на прикадя (мин. деят. св. прич. ж. р.).