прикадил

Речник на българския език

1. прикадил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

прикадил е производна форма на прикадя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. прикадил — мин. деят. св. прич. м. р.

прикадил е производна форма на прикадя (мин. деят. св. прич. м. р.).