признал си

Речник на българския език

1. признал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

признал си е производна форма на призная (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. признал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

признал си е производна форма на призная (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).